Категории:
Считате ли, че е нормално специалист с висше образование в БАН да получава заплата (от която се вади и данъка му) горе-долу колкото е пенсията на Вашия баща?
Считам ли за нормално специалист… Аз не знам защо г-н Донев ме пита за пенсията на моя баща. Защото аз сигурно съм казал колко пари взима баща ми като пенсионер. Ще ми се да прередактира въпроса си и да го зададе по-ясно, да не го свързва с моя баща. Не виждам, не виждам никаква нужда да го поставя по този начин.
Отговорете ми как е възможно и какви са тези аномалии в пенсиите – майка ми с 33 години стаж при първа категория труд да взема 130 лв., баща ми с над 35 години стаж като шофьор да взема 150 лв.?
Аз съм съгласен с нея. Само в очите на г-жа Масларова, сегашният социален министър, нещата изглеждат добре с пенсиите. Аз знам, че ако не помагам на моя баща, който е на 87 години и има съвсем минимални изисквания, той не може да си посрещне сметките. А той не взима тези малки пенсии, за които пише г-жа Пенка Петрова. Той, така, като гледам, взима практически колкото двете пенсии, които тя каза. Значи той взима около 280 лева, може би 290-300, и аз знам, че те не му стигат – човек с много малко претенции за храна, за каквото и да било.
Как виждате изграждането на гражданско общество в България?
В България има гражданско общество, може би не е толкова силно, колкото Ви се иска на Вас, но има гражданско общество. Самите тези избори, довели до премахването на Тройната коалиция, елиминирането й от управлението, са израз на това, че гражданското общество е ориентирало добре хората за това да се освободят от досегашните управляващи, заради злините, които са сторили.
Защо пенсиите се увеличават процентно? Така най-големите стават още по-големи. Справедливо е да се увеличават с еднаква сума.
Прави сте, това нещо може да се оправи със закон. Могат да бъдат предприети други мерки, въпрос на преценка на това между… на кое се дава предпочитание, защото вижте какъв е проблемът: от една страна, намаляващи вноски в Националния осигурителен институт, все по-малко пари, спадащи пари, и трябва да се създаде стимул хората, които се осигуряват на високи заплати, да го правят на високи заплати. По този начин се пълни Националният осигурителен институт като паричен фонд. От друга страна, трябва да се прецени дали тази ножица на отваряне на пенсиите трябва да бъде поддържана в бъдеще, защото прави са тези, просто аргументите им са трудно оборими, които казват, че един възрастен човек, особено така в годините, навлизайки отвъд 80-те, той има едни и същи потребности. Те имат много малки нужди, хората, нямат нужда от диференциация на пенсиите и там, такава голяма, и там пенсионната система очевидно не е справедлива по отношение на другите пък, които са с много по-малки пенсии. И в тези години наистина хората не могат да разберат защо са им такива големи разликите на пенсиите, така че въпрос на решение е, на избор между две алтернативи.
Ако Синята коалиция влезе в коалиционен кабинет с ГЕРБ в условията на криза, няма ли много бързо да изчерпим доверието на избирателите?
Ми има такива големи рискове, това са големите политически рискове, които стоят пред Синята коалиция, но позицията е ясна и тя е взета. Ние предлагаме да участваме в коалиционен кабинет, това е политическото решение на Синята коалиция и ако не поемат подадената ръка, това ще бъде заради решение на ГЕРБ, а не защото ние не желаем – ние поемаме този риск. Искам да ви кажа, че съм горд с това, че Синята коалиция в тая тежка ситуация и при тези очертаващи се изключителни трудности събира в себе си мъжество, за да подаде ръка, а не стои отзад и не крие нож зад гърба си, за да го забие на ГЕРБ в момента, в който изпадне в затруднение.
Как виждате бъдещето на специализираните институции за отглеждане на деца?
Имаше един случай, с който аз на практика показах как виждам бъдещето. Във Варна имаше едно семейство, което живееше в изключително тежки битови условия, когато ги видях през прозореца на мои близки, се обадих на кмета, насочих на този проблем, помолих го, посочих му и възможности, и начини за неговото решаване. Кметът, макар и да не е избран с нашите гласове откликна и в момента семейството, което гледа 2 деца, които имат нужда от постоянни грижи, и които практически много са изостанали от своите връстници, нека така да кажа, и които се нуждаят от родителската грижа, не са оставени в домове. Аз мисля, че по този начин ние трябва да даваме повече примери на тези семейства, които имат такива деца, за да могат да се грижат. А държавата трябва финансово да ги осигурява, защото една такава финансова грижа на държавата, която се дава през родителите, би била много по-ефикасна и тези деца биха се чувствали много по-добре сред близки хора или осиновители, отколкото в домовете, в които да изолирани. Макар там все повече за тях да се грижат хора, които им съчувстват, които ги обичат и тази грижа, вече в домовете, специализираната трябва да остане за тези, за които просто, не може да влезе в сила тези две решения, които изброих преди това – да бъдат оставени при собствените си родители или да бъдат насърчени хора да ги гледат, с една сериозна държавна помощ. Защото без друго държавата харчи парите за това, това е цивилизованият начин.
България е все още далеч от европейското разбиране за равни права на хората с увреждания. Какво ще направите?
Знаете ли, аз мисля че ние сме назад, в смисъл, че не прилагаме поради различни причини законите, които сме приели. Аз наблюдавам от 12 години това специално законодателство, участвал съм в неговото изработване много активно, гласувал съм. Има много възможности, които в момента дава българското законодателство, много активно се работеше с организации на инвалиди. Тук няма да отрека и в последните 8 години тази работа продължи, но това, което пречи това са слабите ресурси на страната, слабата реактивност по отношение на възможностите за привличане на европейски средства по програми, които да позволят да се създаде заетост, да се създаде закрила за хората в неравностойно положение, да им се намери начин за реализация, съобразно техните способности. В това отношение дейността на базата на законите, които позволяват е много слаба, много апатична, много чиновническа, бюрократична, не е изпълнена с истинска грижа към хората, не им съчувства, не им отваря вратите, а им ги затваря, но това е пак въпрос на справяне с тези общите слабости в българската администрация.
Как ще коментирате предложението на БСП за увеличаване на заплатите (минимална над 400 лв.)?
Аз мисля, че БСП е изпаднало в отчаяние в последните дни и тези неща, които се говорят нямат никаква връзка с реалността, която е много плашеща, много тревожна. Аз не виждам как и от къде, БСП ще изпълни тези свои обещания, при положение, че бюджетът ще завърши с 1/5-та до 1/4 по-малко собствени приходи, от тези, които са планирани. Това може да се прави, когато приходите надвишават очакваните, а не когато приходите се очертават толкова по-ниски, от колкото са планирани. От къде ще дойдат тези пари, отговор няма и не може да има.
Какво мислите за изоставането в България на формиране на "Гражданско общество"?
Изостава формирането на гражданското общество, защото настъпва олигархията. Ако имаше нормална демокрация, гражданското общество щеше да се развива и да задълбочава своите обществени функции, докато сега се наблюдава точно противното. То е последица от кризата на политическата ни система.
Какъв ще бъде социалният статус на пенсионерите през следващите четири години?
По отношение на здравеопазването трябва да бъде стартирана здравната реформа, на болничното здравеопазване, за да може да се гарантира безплатна и достъпна медицинска помощ за всички хора, които са осигурени, които са самоосигурени или които са осигурени от държавата. Пенсионерите са осигурени от българската държава. В този смисъл здравната реформа на болничното здравеопазване трябва да им гарантира достъпна и безплатна медицинска помощ. Що се отнася за пенсиите, пенсионната система трябва да претърпи нова реформа, която да доведе до покачване на пенсиите еднократно с около 20%, чрез коригиране на коефициента, чрез изваждане от задълженията на Националния осигурителен институт да осъществява държавни политики. Примерно за насърчаване на раждаемостта и други подобни.